think, cook, eat

Публикуван от Ger at 5:27 AM | Линк | Коментари

Рецептата която ползвах като базова.
В общи линии - пуснах портокалчетата цели да заврят с една вода, която после изхвърлих. След това ги нарязох на резени и ги сложих да врят в захарен сироп. Доста време вряха. Пише и в други рецепти да не се разбъркват, а само да се натискат да потъват. Аз ги обърнах внимателно по едно време, но наистина не е добре да се бъркат, защото са крехки докато са горещи и може плода да се отдели от кората или да се разкъсат. След това ги извадих върху решетка и ги пуснах за около 10 минути на конвекция 140 градуса в печката. Оставих ги да престоят една нощ на хартия за печене. Сиропът, който ми остана на другия ден го затоплих и ги потопих пак вътре. Тук направих грешка, че не ги оставих да засъхнат още веднъж, а ги оставих веднага на хартията. Те залепнаха за нея и след това когато исках да ги отделя ми се начупи шоколада отгоре. А шоколада го разтопих на водна баня и го намазах отгоре на всеки резен вместо да ги потапям до половина в него.
За следващия път мисля да ги направя като бонбони. Портокаловата кора + месото от портокала направена на сладко и след това нарязана на дребно, оформена на топчета, потопени в шоколад. В този вид не ми харесват ципите на портокала, които ми идват твърди и влакнести и шоколада ми е малко.

Публикуван от Ger at 8:51 AM | Линк | Коментари

Публикуван от Ger at 12:55 AM | Линк | Коментари

Публикуван от Ger at 4:01 AM | Линк | Коментари

Публикуван от Ger at 8:43 AM | Линк | Коментари

Публикуван от Ger at 7:14 AM | Линк | Коментари

Тортата като първоначална рецепта идва оттук.
bg mama

Моята модификация на рецептата е:
2 кутии котешки езичета - натрошени, не много на дребно.
1 голяма кофичка сметана - 450 гр. или колкото е там.
Малко захар, три, четири лъжици - на вкус.
Един компот от праскови, без сока - нарязан на дребно.
Половин чаша карамелизирани орехи - също натрошени.
Кокос - настърган.

Всичко се объркочва и се оставя да престои, за да поемат бисквитите от сметаната. Отгоре се поръсва с кокоса. В неотлежало състояние имаше добър вкус. След малко ще отида да тествам как е, за да десертна след лазанята. Като рецепта прилича донякъде на една друга, която се ползва в моето семейство - с бишкоти обаче. Там схемата е следната:

1 пакет - или два, зависи от тавата, бишкоти.
1 компот - най-добре става с кайсии.
Разни други плодове според сезона - ананас от консерва, портокал, череши, вишни от сладко може, каквото като вкус и съчетание ви е най-любимо.
1 голяма кофичка сметана.
Пудра захар за разбиване на сметаната.
1 ванилия.

Бишкотите се нареждат и плодовете от компота и другите плодове, нарязани, също върху тях. Съвсем леко се поръсва със сока от компот или ако плодовете са сочни да поемат от тях малко сок бишкотите.
С останалия сок + още вода и захар или сок от кутия се прави нишестен крем. Заливат се бишкотите с него и след като изстине се гарнира с разбитата сметана. Ахтунг! - да се внимава като се сипва крема. Той е от гаднярски тип - бързо изстива, хваща кора и става лепкав и гъст и няма изсипване от тенджерата. Ако се излъжеш да го сипеш целия наведнъж бишкотите изплуват отгоре и плодовете се разбутват както им дойде.
Този сладкиш рядко се получава сполучлив - т.е. да може да се изкара парче от тавата без да се разпада и разтича.
Просто има прекалено много променливи - крема с нишесте да го нацелиш точно колко нишесте да му сложиш спрямо сока - защото той не винаги е едно и също количество - зависи какъв компот се ползва и колко още вода ще му се сложи. Сметаната от своя страна често не иска да се разбие както трябва - със сметаната на Данон нямам успехи - тя има много нисък процент масленост. Често е тотал дизастър, обаче като вкус е винаги перфектен.

Публикуван от Ger at 11:18 AM | Линк | Коментари

Това е вечерята. И утре също, защото е цяла купа/тава и е много. Напоследък приготвям лазаня по такъв начин, че на всеки италианец би му станало зле, даже може би не заслужава това име, но както и да е.
Първо я правя с макарони, защото не ми харесват платките за лазаня - необосновано по-скъпи са, а според съдържанието им вътре няма нещо по различно от на обикновенните макарони и все ми седят жилави.
Сварявам си макароните добре, не ги обичам така както трябва да се приготвят - за 3 минути, колкото да не ти тракат по чинията като ги сипваш. По повечето пицарии така ги правят и затова лазани и други пасти там не ям. Напоследък ги варя в бульон, който ми е останал от варене на месо.
След това си правя доматен сос - с гъби, една две скилидки чесън, риган, мащерка и розмарин. Правя и следното - не си правя сос бешамел, а сипвам директно мляко в доматения сос. Ако имам слагам и няколко топени сиренца. След това сгъстявам с нишесте. Нареждам си ред макарони, ред салам/филе/варено пиле - каквото има, ред сос, ред кашкавал. После само запичам на 220 градуса конвекция за около 10 минути. И това е :)
Снимката съкс, но изглежда апетитно. На който не му харесва да дойде той да снима на 40-ватовата крушка в куФнята. :)

P.S.
Обичам да я ям с майонезен сос с много чесън.

Публикуван от Ger at 10:42 AM | Линк | Коментари