think, cook, eat

Публикуван от Ger at 7:08 AM | Линк | Коментари

Публикуван от Ger at 5:18 AM | Линк | Коментари

Когато бях малка четях разни пиратски и приключенски романи. Там винаги имаше сцена където корабокрушенец/пират попада на самотен остров след много приключения и отпива глътка животоспасяващ божествен нектар, амброзия на тропика - сока от пресен, студен, току що обрулен от палма, зелен кокосов орех.
Нанайци.
От тогава съм в преследване на този вкус така както съм си го представяла. Кококсовият орех натурал и разни неща в кутийки не се доближават изобщо до представите ми. Представям си го като в реклама на Баунти. Млечно бяло, ледено студено с дъх и вкус на кокос, сладко, нежно и гладко като сметана.
Първият път когато опитах кокос, истински, а не стърготини беше когато отвориха Метро в Пловдив. След като грандиозните денонощни опашки за перални и печки се разминаха, отидохме до там и това беше една от покупките - кафяв орех, узрял. Майка ми го дупчи с нож, тирбушон, чук за пържоли и сатър. Вътре имаше ядка, която беше мазна и имаше силен вкус на кокос и белезникава течност.
Вторият път беше преди около 2 години, когато си купих кутийка с така нареченото Coconut Milk. Това се произвежда от месото на кокоса се оказа. Безумен вкус на сапун със захар. Ако не сте го опитвали - Недейте. Засега заема второ място във вечната ми класация на гадни вкусове.
И най-накрая имах своя шанс - истински зелен кокосов орех, само мой, със сламка ме очакваше да вкуся ... разочарованието. Признах си, че това което си представям не съществува. Вкусът беше почти никакъв - слабо сладникав и тревист, с далечен привкус на кокос, течността беше прозрачна. Местните си поръчваха сока в пластмасови чаши - обръщаха го върху някаква машина, която е и хладилник и изтичайки се охлаждаше.
Обмислям възможни комбинации от мляко и кокос, които да произведат Вкуса.

Публикуван от Ger at 5:01 AM | Линк | Коментари

След последната екскурзия притежавам това. Не съм я виждала по нашите книжарници. Много съм доволна - фен съм на Джейми Оливър, но още повече на Дженаро. Начинът, по който пише и говори показва начина, по който чуства храната и готвенето - същия, по който я чуствам и аз - не просто като продукти и производни на продукти, с които да си напълниш корема, а смесица от удоволствие от самото приготвяне, от ястието и неговия аромат, вкус и текстура, спомени, които извиква в теб, очакване, експеримент, наслада от това, че си приготвил нещо съвсем различно от това, което е било в суров вид, магия, любов и още и още...
Обичам да експериментирам с нови рецепти и да приготвям педантично стари и изпробвани, да режа зеленчуци и да се наслаждавам на свежестта им и на соковете, които изпускат, да забивам пръсти в меко тесто, да облизвам остатъците от разбита сметана от купата и да ям и да готвя и да ям, докато готвя. Обичам и книги, в които хората се отдават на същата страст - четенето им ме убеждава, че не съм само аз :)
Списък с тях до сега
Ако искаш да си легнеш с мен..., сготви ми! - Антъни Капела
Афродита - Изабел Алиенде
Когато душата похапва - Пенка Михова
и разбира се
Passione - Gennaro Contaldo

Линк към сайта на ресторанта.

Публикуван от Ger at 1:00 PM | Линк | Коментари

Най-после - готови :). Любимите ми сладки. Познати ми напомниха за тях преди нова година, тъй като майката на един от тях ги прави за празника. Аз също ги правех, но поради липса на време не съм от две три години. Приватизирах формата от вкъщи и вече е в мои владения.

Публикуван от Ger at 2:46 AM | Линк | Коментари

Публикуван от Ger at 4:28 AM | Линк | Коментари

Днес изхвърлих голямо количество храна вкъщи, което доведе до разни мисли да защъкат из главата ми - или както казва С. - мозъчен шум.
Изхвърлих едно манго, половин кутия печена пуйка със зеле, една опаковка моцарела, изостанало пиле със сладко-кисел сос и още не помня какво.
Сега се варят макарони, защото няма хляб вкъщи.
Към мангото имам странно привличане - хем много ми харесва като го видя в магазина едно такова червеничко и екзотично, хем знам че обичайно не е хубаво. Обичам го по една рецепта със захар и лют пипер, която видях по тиви-то преди време, иначе само така не мога да го ям - а и то в повечето случаи не става за ядене - или е зелено или е ферментирало, понякога и двете едновременно. Това конкретно беше зелено.
Пуйката е от рожденния ден на брат ми и въпреки твърденията на майка ми, че в камерата нищо и нямало, след като я размразих онзи ден не ми хареса никак - месото сухо, ориза бляк.
Моцарелата имаше гаден пластмасов вкус - за последен (втори) път си купувам нещо в акция в Била. Няма да се потрети.
Пилето със сладко-кисел сос - защо се вгаднява така след като преседи? Става като сурови бухти с малки парченца месо и вкуса е коренно различен... пууу за него ми е най-жал.
Кофти е така да се хвърля храна, случва ми се по-често, когато правя някакъв експеримент, отколкото ако е развалена.

Публикуван от Ger at 11:08 AM | Линк | Коментари

Честита нова година на всички мои приятели, които четят този блог, защото ме познават и не съм им дала друг избор хаха и на всички други хора, които попадат случайно на него. За новата година си пожелавам да е толкова интересна, колкото предишната, да опитам нови и интересни неща и въпреки, че я почвам на антибиотици да съм здрава. На вас ви пожелавам от всичко хубаво по много, пари и здраве и лубоф, другото ще си го купите с парите. Айде вайя кон диос в новата 2008.

Публикуван от Ger at 8:44 AM | Линк | Коментари