Египет - Кайро, Луксор
От 9 до 16 февруари бяхме на екскурзия в Египет. Екскурзията се организираше от Нов Български Университет и главно участниците в нея бяха студенти или курсисти от университета по специалностите египтология или археология. Самата екскурзия беше през агенция Last Minute Travel
Общи впечатления от страната
Самата страна не ми хареса. Не бих отишла там втори път. В Кайро беше много мръсно, по мръсно и от у нас, което си е постижение.
Паметниците, които посетихме бяха впечатляващи и с дори и една стотна от тях всяка страна би се гордяла. Може би и това, че са толкова много определя донякъде не доброто отношение към тяхното запазване. Храмовете изложени вече не само на атмосферните условия, но и на непрестанното внимание на туристи и употреба от местните за печелене на пари според мен се рушат много по-бързо сега отколкото преди. Храма в Луксор примерно е буквално до пътя. Всички коли, които минават от там и газовете, които отделят вероятно влияят ужасно на руините. В музея в Кайро едва ли може да се поддържат оптимални условия за съхранение при положение, че е буквално претъпкан постоянно. Също така ми направи впечатление, че много от предметите се съхраняват просто в стъклени кутии, които не позволяват поддържане на пост. температура и влажност. Само в отделеното помещение, където са саркофазите и маската на Тутанкамон беше добре.
Времето, докато бяхме там, беше топло, почти горещо през деня и студено вечер. Лятото е убийствено, затова и както разбрахме от единия от египетските ни екскурзоводи е мъртъв сезон. Работят до около Великден.
Храна
Навсякъде преди да тръгнем четохме, че не трябва да се яде навън или ако се яде трябва заведението да е проверено. Също така да се пие само бутилирана вода. С водата го спазихме, но с яденето не успяхме и към края лекинко имахме стомашни проблеми, но нищо сериозно. Навсякъде бе много мръсно по заведенията - всъщност не по мръсно от будката, в която продават претоплени кебапчета у нас, но тъй като сме си свикнали с нашите микроби, затова и явно у нас не е такъв проблем. Дори и в двата ресторанта на хотелите покривките бяха лекьосани, за навън да не говорим.
Иначе самата храна ми хареса много - особено в ресторанта на хотела в Луксор беше чудесна. Мисля, че до голяма степен се дължеше на пресните продукти. В кухнята ни има много общо - явно при нас дошло от турците. Пълнени зеленчуци, сърми, ашуре, ошаф, кюфтета - даже имената са еднакви. Две са нещата, които ми направиха впечатление - яхния от бамя и яхния с телешко месо. Бамята беше много мъничка и прясна - всяка бамичка беше колкото сгъвка на кутре. А телешкото в другата яхния беше превъзходно - само най-крехък джолан. Едно от нещата, които си купих за мен, разбира се е книга с рецепти и скоро ще напиша някоя.
Пазаруване
Пазаруването е безумно мъчение за всеки, който не обича да го закачат и да се пазари. Тъй като съм от тези хора ми трябваха два дена след като се върнахме да си възстановя нормалното wa. Още със слизането от автобуса към теб се спускат като хиени три, четири броя местни всеки нарамил по нещо и започват да те ping-ват усилено - "Екскюз ми май френд, чийп прайз, файв паундс, вери чийп" и т.н. и не те оставят на мира, понякога вървят до тебе и се опитват да те накарат да разгледаш какво носят или ти го пъхат в ръцете, ако е шал могат да ти го метнат и прочие. В Луксор имаше малко магазини с фиксирана цена, където не се пазариш, но там пък цените бяха високи. Навсякъде другаде по нещата нямаше цена и трябва да питаш. Съответно цената, която ти обявяват е с около 30, 40 процента по-висока от нормалната и трябва се пазариш за по-нормална. В Луксор имаше сук, на който имаше по около 30 магазина от всяка страна - със С. минахме там през деня и бяхме единствените европейци на пазара - около 50 човека да те ping-нат по няколко пъти с "Хелоу", "Екскюзми" и "Уелкам ту май шоп" не е шега работа - double damage - като се изрази един от хората. Не повторихме на сука и общо взето заради този интрузивен начин на продажба си купихме много малко неща.
Пари
Парите им са египетски паунди, като 1 долар е между 5.4 и 5.5 паунда, съответно лева е около 4.2 паунда. Общо взето делихме на 4 за да получим цената в лева. В банката, за да ти изкарат две копия на бележката, защото явно нямат химизирана хартия, или поне там нямаше, между два листа в принтера имаше индиго.
Култура
Става въпрос за културата на сегашните египтяни, не на древните. Много лежерно разбира се - KFC чакаме близо 5, 6 минути при положение, че няма никой друг пред нас. На друго кафе от типа на Старбъкс на местна почва - близо 10 минути за 3 нещо като дюнера и ми забравиха капучиното. Редовно като отидехме някъде забравяха по нещо. Според хора, които са идвали и друг път местните са доста бедни, и затова и толкова отчаяно се опитват да направят някакви пари от туристите. В крайна сметка това оставя много неприятно впечатление. Където и да отидеш някой ти се вре да направи нещо без ти да си искал, а после и очаква да му дадеш пари за това. В тоалетните примерно имаше хора - нещо, което силно ме потресе, защото за мен кенефа си е лично място, дори обществения. Няма цена на тоалетната, но общоприетата е 1 паунд. И има човек, който ти къса хартия първо и ти я дава, после те чака до мивката, дава ти сапун или хартия, изобщо личното ти пространство е мега нарушено. До някаква степен мисля, че сме толкова различни, като култури, че местните не възприемат нас, както и ние тях като точно хора, а като някакъв отделен вид. Понякога ни гледаха като маймунки - както и ние тях съответно, без срам, така както се гледа животно в зоологическа градина или неодушевен предмет, така както гледат децата, без чуство за притеснение.
Паметници
От всички паметници ми направи най-голямо впечатление храма в Карнак, заради невероятната си огромна и много добре възстановена хипостилна зала. Посетихме го 2 пъти - единият път вечер на така нареченото шоу "Звук и светлина" и още един път през деня - това е храма, в който прекарахме най-много време - около 4 часа. През нощта беше наистина магическо. От това пътуване имам две ценни mental snapshots - първата е вътрешността на камерата на голямата пирамида на Хеопс, втората е гледката на колоните на храма в Карнак на фона на звездното небе.
Организация
Откъм организация имаше много какво да се желае. Екскурзоводката от българската агенция реално чак от втората половина на екскурзията прояви някакво желание за организация. Партньорите им от египетска страна се справиха много добре - на тях винаги можеше да се разчита за определяне на сборен час или време за заминаване някъде и изобщо отговори на въпроси. Не бих пътувала втори път със същата агенция.
Пътуване
Ден 1 Събота - 09 - Пристигане
Събота си заминахме съвсем нормално. Пристигнахме за съжаление много късно и реално вечерта когато пристигнахме нямахме какво да правим, затова излязохме цялата група до заведение за бързо хранене, което беше близо до хотела. (По програма имахме посещение на местен ресторант, но програмите не са това, което са се оказа по-късно.)
Хотелът беше много странен - от сграда 9 етажа първият етаж и последните 3 бяха хотела. Останалото си беше жилищна сграда. И от 7 етаж като надникнеш надолу по стълбите се виждаше надолу стълбището как се вие през сградата - просто както във всеки сив блок у нас. Все едно надникваш в паралелна реалност. Асансьорът беше ужасно своенравен и един, два пъти се разваляше. По 5 минути горе-долу чакаш да се вредиш да слезеш или да се качиш с него. И беше само един. От към противопожарна безопасност - направо за затваряне. В стаята ни вратата на банята скърцаше толкова много, че си направихме специално клипче :)) за това. Кърпите и в двата ни хотела бяха буквално сиви - може би е заради самата вода. На третия последен ден от престоя ни бойлера отказа тотално и трябваше да се преместим в друга стая. И в двата ни хотела душовете се държаха ужасно - тече, тече нормално и изведнъж - пляс гореща или студена вода и така на неравномерни вълни. Въпреки, че и двата хотела бяха 3 звезди този в Луксор беше доста по-добър от Кайро.
В бързото хранене смешното беше, че всички ядохме фалафели :)) защото това е единственото, което разбраха работещите там - просто името е същото. Със С. рискувахме и с нещо като бургер.
Този ден бяхме цял ден на пирамидите. Разгледахме и трите, като в най-голямата - на Хуфу/Хеопс влязохме. Влизането никак не си го представях така - виждала съм разрез на пирамидата по разни енциклопедии и сума ти филми по дискавъри - но изобщо не бях подготвена за двата наклона.
Изкачването е по нещо като рампа с метални прагове, от двете страни, на които има перила. Вътре беше много горещо и задушно. Тази тънката галерия не я препоръчвам на клаустрофобици - и нормален човек може да полудее вътре. След като се изкачи и голямата галерия има на две места където клякаш буквално до земята - мисля че не е повече от 70 сантиметра за да минеш отдолу и си вътре в камерата. Вътре е тъмно, има само две халогенни лампи и две камери за снимане. Чуството е сякаш си се преселил на друга вселена за момент - гласа ти кънти, няма въздух, черно е, стените са гладки и вдясно е саркофага. Нереално е и е странно като си представиш, че си по средата на пирамидата. Слизането надолу е още по зле - за неподготвен за такива ударни физически дейности човек като мен, мускулната треска е сигурна - следващите два дена едвам си мърдах краката.
След това отидохме до Сфинкса, разгледахме и него и отидохме на обяд. След обяда отидохме до един от магазините за парфюми, където два часа ни омагьосваха и се излъгах да си купя едно масло. Разбира се това, което ни продадоха нямаше нищо общо с това, с което ни мазотеха като мостри и е пълен боклук и сега го гледам и се чудя да го хвърлям ли или не.
Този ден за вечерта трябваше да е шоуто "Звук и светлина" в Гиза, но не го посетихме, защото се оказа, че трябвало ние (екскурзиантите) да се обадим, пък никой не се обадил. Също така тази вечер беше финала Египет - Нам кой си за Африканското първенство и домакините не горяха от желание да ни организират каквото и да е. В крайна сметка част от групата излезе, ние преценихме, че е твърде рисково (ми тънка ми е кожичката), и останахме в хотела където вечеряхме горе в ресторанта и гледахме мача с персонала.
Този ден бяхме до пирамидата на Джосер и разглеждахме комплекса около нея. Времето, когато бяхме там съвпадна със следобедната молитва. Бяхме извън Кайро и градът се чуваше как ехтеше - сякаш целият град виеше към небето. Имахме пак обяд в местно типично заведение - тарамбуки, козички, прочие пълна програма - седят едни закръглени лели и маат хляба в едни легени и го хвърлят в някаква пещ - яж , по-добре не гледай и се надявай твоите бактерии да победят.
Вечерта бяхме на круиз по Нил - на кораб на 3 етажа. Имаше програма, която не беше особено интересна - човек, който се въртеше по подобие на дервишите, някакви двама, които танцуваха и кючекчийка (сочна). Това,което ми хареса най-вече в круиза беше гледката от най-горната палуба на кораба - за съжаление беше твърде студено и духаше и не можеше да се стои дълго.
Ден 4 Вторник - 12 - Музея в Кайро
Посетихме музея в Кайро и имахме там около 3 часа, което е крайно недостатъчно за разглеждане дори и на по-важните само експонати. Този ден беше трансфера ни до Луксор, който се извърши на няколко части - по начало трябваше да пътуваме с влак, но поради липса на места, се наложи да се придвижим с полети на групи. Аз бях в първата, а С. в последната група. Тези, които останаха в Кайро можаха да разгледат джамиите в старата му част. След като пристигнахме и се настанихме излязох на разходка с други хора от екскурзията, изкарахме много приятна вечер. Заведението, в което седнахме имаше невероятна гледка към храма на Луксор. Хората пушиха шиша, аз пих чай с мента - живота беше хубав тази вечер. Още повече, че се оказа, че в Луксор имаме и вечеря.
Този ден посетихме долината на царете. Преди това спряхме на колосите на Мемнон. В долината на царете билета даваше право на посещение на три гробници - две от тях бяха на Рамзес 1 и на Тутмос 3, третата я забравих на кой беше. След това почти цялата група се запъти да преминава по едно било за около 45 минути за да мине от другата страна до храма на Хатшепсут. Няколко пораженци в това число и моя милост предпочетохме да пием по нещичко и да се придвижим с рейса до там. Храма на Хатшепсут беше също много красив - имаше чудесна светлина този ден, както и почти всички други и станаха хубави снимки. Вечерта бяхме на шоуто "Звук и светлина" в храма на Карнак.
Ден 6 Четвъртък - 14 - Абидус и Дандера
Ходихме до Абидус и Дандера с така наречения регулярен конвой. За да е безопасно за туристите, и за да става придвижването бързо, и също така да ти вземат някоя пара, пътуването до по-далечни места е в така наречения конвой - голяма група рейсове и коли придружени от въоръжени войници се придвижват заедно. На следващия ден имаше възможност за по-далечна екскурзия, но решихме да останем в Луксор и да разгледаме Карнак.
Общо взето целия ден прекарахме там. В един момент следобяд даже храма се поизпразни и останахме почти сами сред огромните колони. Имаше и групи деца, които явно ги водеха от училище. Даже едни момчета, около 9 клас по-едно време ни налазиха сериозно да ни снимат - бай Гергана на портрет - кой знай сега къде ме развяват. Посетихме и музея в Луксор - той беше доста нов и добре уреден.
Този ден имахме време само сутринта - и затова разгледахме храма в Луксор. Един и половина тръгнахме към Хургада пак с конвой. Пътувахме 4 часа само с едно спиране за тоалетна. След това забързо спряхме да ядем в Макдоналдс и KFC и отидохме направо на летището. Полета ни беше девет и половина и три часа по-късно си пристигнахме успешно на студеното.
Общи впечатления от страната
Самата страна не ми хареса. Не бих отишла там втори път. В Кайро беше много мръсно, по мръсно и от у нас, което си е постижение.
Паметниците, които посетихме бяха впечатляващи и с дори и една стотна от тях всяка страна би се гордяла. Може би и това, че са толкова много определя донякъде не доброто отношение към тяхното запазване. Храмовете изложени вече не само на атмосферните условия, но и на непрестанното внимание на туристи и употреба от местните за печелене на пари според мен се рушат много по-бързо сега отколкото преди. Храма в Луксор примерно е буквално до пътя. Всички коли, които минават от там и газовете, които отделят вероятно влияят ужасно на руините. В музея в Кайро едва ли може да се поддържат оптимални условия за съхранение при положение, че е буквално претъпкан постоянно. Също така ми направи впечатление, че много от предметите се съхраняват просто в стъклени кутии, които не позволяват поддържане на пост. температура и влажност. Само в отделеното помещение, където са саркофазите и маската на Тутанкамон беше добре.
Времето, докато бяхме там, беше топло, почти горещо през деня и студено вечер. Лятото е убийствено, затова и както разбрахме от единия от египетските ни екскурзоводи е мъртъв сезон. Работят до около Великден.
Храна
Навсякъде преди да тръгнем четохме, че не трябва да се яде навън или ако се яде трябва заведението да е проверено. Също така да се пие само бутилирана вода. С водата го спазихме, но с яденето не успяхме и към края лекинко имахме стомашни проблеми, но нищо сериозно. Навсякъде бе много мръсно по заведенията - всъщност не по мръсно от будката, в която продават претоплени кебапчета у нас, но тъй като сме си свикнали с нашите микроби, затова и явно у нас не е такъв проблем. Дори и в двата ресторанта на хотелите покривките бяха лекьосани, за навън да не говорим.
Иначе самата храна ми хареса много - особено в ресторанта на хотела в Луксор беше чудесна. Мисля, че до голяма степен се дължеше на пресните продукти. В кухнята ни има много общо - явно при нас дошло от турците. Пълнени зеленчуци, сърми, ашуре, ошаф, кюфтета - даже имената са еднакви. Две са нещата, които ми направиха впечатление - яхния от бамя и яхния с телешко месо. Бамята беше много мъничка и прясна - всяка бамичка беше колкото сгъвка на кутре. А телешкото в другата яхния беше превъзходно - само най-крехък джолан. Едно от нещата, които си купих за мен, разбира се е книга с рецепти и скоро ще напиша някоя.
Пазаруване
Пазаруването е безумно мъчение за всеки, който не обича да го закачат и да се пазари. Тъй като съм от тези хора ми трябваха два дена след като се върнахме да си възстановя нормалното wa. Още със слизането от автобуса към теб се спускат като хиени три, четири броя местни всеки нарамил по нещо и започват да те ping-ват усилено - "Екскюз ми май френд, чийп прайз, файв паундс, вери чийп" и т.н. и не те оставят на мира, понякога вървят до тебе и се опитват да те накарат да разгледаш какво носят или ти го пъхат в ръцете, ако е шал могат да ти го метнат и прочие. В Луксор имаше малко магазини с фиксирана цена, където не се пазариш, но там пък цените бяха високи. Навсякъде другаде по нещата нямаше цена и трябва да питаш. Съответно цената, която ти обявяват е с около 30, 40 процента по-висока от нормалната и трябва се пазариш за по-нормална. В Луксор имаше сук, на който имаше по около 30 магазина от всяка страна - със С. минахме там през деня и бяхме единствените европейци на пазара - около 50 човека да те ping-нат по няколко пъти с "Хелоу", "Екскюзми" и "Уелкам ту май шоп" не е шега работа - double damage - като се изрази един от хората. Не повторихме на сука и общо взето заради този интрузивен начин на продажба си купихме много малко неща.
Пари
Парите им са египетски паунди, като 1 долар е между 5.4 и 5.5 паунда, съответно лева е около 4.2 паунда. Общо взето делихме на 4 за да получим цената в лева. В банката, за да ти изкарат две копия на бележката, защото явно нямат химизирана хартия, или поне там нямаше, между два листа в принтера имаше индиго.
Култура
Става въпрос за културата на сегашните египтяни, не на древните. Много лежерно разбира се - KFC чакаме близо 5, 6 минути при положение, че няма никой друг пред нас. На друго кафе от типа на Старбъкс на местна почва - близо 10 минути за 3 нещо като дюнера и ми забравиха капучиното. Редовно като отидехме някъде забравяха по нещо. Според хора, които са идвали и друг път местните са доста бедни, и затова и толкова отчаяно се опитват да направят някакви пари от туристите. В крайна сметка това оставя много неприятно впечатление. Където и да отидеш някой ти се вре да направи нещо без ти да си искал, а после и очаква да му дадеш пари за това. В тоалетните примерно имаше хора - нещо, което силно ме потресе, защото за мен кенефа си е лично място, дори обществения. Няма цена на тоалетната, но общоприетата е 1 паунд. И има човек, който ти къса хартия първо и ти я дава, после те чака до мивката, дава ти сапун или хартия, изобщо личното ти пространство е мега нарушено. До някаква степен мисля, че сме толкова различни, като култури, че местните не възприемат нас, както и ние тях като точно хора, а като някакъв отделен вид. Понякога ни гледаха като маймунки - както и ние тях съответно, без срам, така както се гледа животно в зоологическа градина или неодушевен предмет, така както гледат децата, без чуство за притеснение.
Паметници
От всички паметници ми направи най-голямо впечатление храма в Карнак, заради невероятната си огромна и много добре възстановена хипостилна зала. Посетихме го 2 пъти - единият път вечер на така нареченото шоу "Звук и светлина" и още един път през деня - това е храма, в който прекарахме най-много време - около 4 часа. През нощта беше наистина магическо. От това пътуване имам две ценни mental snapshots - първата е вътрешността на камерата на голямата пирамида на Хеопс, втората е гледката на колоните на храма в Карнак на фона на звездното небе.
Организация
Откъм организация имаше много какво да се желае. Екскурзоводката от българската агенция реално чак от втората половина на екскурзията прояви някакво желание за организация. Партньорите им от египетска страна се справиха много добре - на тях винаги можеше да се разчита за определяне на сборен час или време за заминаване някъде и изобщо отговори на въпроси. Не бих пътувала втори път със същата агенция.
Пътуване
Ден 1 Събота - 09 - Пристигане
Събота си заминахме съвсем нормално. Пристигнахме за съжаление много късно и реално вечерта когато пристигнахме нямахме какво да правим, затова излязохме цялата група до заведение за бързо хранене, което беше близо до хотела. (По програма имахме посещение на местен ресторант, но програмите не са това, което са се оказа по-късно.)
Хотелът беше много странен - от сграда 9 етажа първият етаж и последните 3 бяха хотела. Останалото си беше жилищна сграда. И от 7 етаж като надникнеш надолу по стълбите се виждаше надолу стълбището как се вие през сградата - просто както във всеки сив блок у нас. Все едно надникваш в паралелна реалност. Асансьорът беше ужасно своенравен и един, два пъти се разваляше. По 5 минути горе-долу чакаш да се вредиш да слезеш или да се качиш с него. И беше само един. От към противопожарна безопасност - направо за затваряне. В стаята ни вратата на банята скърцаше толкова много, че си направихме специално клипче :)) за това. Кърпите и в двата ни хотела бяха буквално сиви - може би е заради самата вода. На третия последен ден от престоя ни бойлера отказа тотално и трябваше да се преместим в друга стая. И в двата ни хотела душовете се държаха ужасно - тече, тече нормално и изведнъж - пляс гореща или студена вода и така на неравномерни вълни. Въпреки, че и двата хотела бяха 3 звезди този в Луксор беше доста по-добър от Кайро.
В бързото хранене смешното беше, че всички ядохме фалафели :)) защото това е единственото, което разбраха работещите там - просто името е същото. Със С. рискувахме и с нещо като бургер.
Ден 2 Неделя - 10 - Пирамидите и Сфинкса
Този ден бяхме цял ден на пирамидите. Разгледахме и трите, като в най-голямата - на Хуфу/Хеопс влязохме. Влизането никак не си го представях така - виждала съм разрез на пирамидата по разни енциклопедии и сума ти филми по дискавъри - но изобщо не бях подготвена за двата наклона.
Изкачването е по нещо като рампа с метални прагове, от двете страни, на които има перила. Вътре беше много горещо и задушно. Тази тънката галерия не я препоръчвам на клаустрофобици - и нормален човек може да полудее вътре. След като се изкачи и голямата галерия има на две места където клякаш буквално до земята - мисля че не е повече от 70 сантиметра за да минеш отдолу и си вътре в камерата. Вътре е тъмно, има само две халогенни лампи и две камери за снимане. Чуството е сякаш си се преселил на друга вселена за момент - гласа ти кънти, няма въздух, черно е, стените са гладки и вдясно е саркофага. Нереално е и е странно като си представиш, че си по средата на пирамидата. Слизането надолу е още по зле - за неподготвен за такива ударни физически дейности човек като мен, мускулната треска е сигурна - следващите два дена едвам си мърдах краката.
След това отидохме до Сфинкса, разгледахме и него и отидохме на обяд. След обяда отидохме до един от магазините за парфюми, където два часа ни омагьосваха и се излъгах да си купя едно масло. Разбира се това, което ни продадоха нямаше нищо общо с това, с което ни мазотеха като мостри и е пълен боклук и сега го гледам и се чудя да го хвърлям ли или не.
Този ден за вечерта трябваше да е шоуто "Звук и светлина" в Гиза, но не го посетихме, защото се оказа, че трябвало ние (екскурзиантите) да се обадим, пък никой не се обадил. Също така тази вечер беше финала Египет - Нам кой си за Африканското първенство и домакините не горяха от желание да ни организират каквото и да е. В крайна сметка част от групата излезе, ние преценихме, че е твърде рисково (ми тънка ми е кожичката), и останахме в хотела където вечеряхме горе в ресторанта и гледахме мача с персонала.
Ден 3 Понеделник - 11 - Пирамидата на Джосер
Този ден бяхме до пирамидата на Джосер и разглеждахме комплекса около нея. Времето, когато бяхме там съвпадна със следобедната молитва. Бяхме извън Кайро и градът се чуваше как ехтеше - сякаш целият град виеше към небето. Имахме пак обяд в местно типично заведение - тарамбуки, козички, прочие пълна програма - седят едни закръглени лели и маат хляба в едни легени и го хвърлят в някаква пещ - яж , по-добре не гледай и се надявай твоите бактерии да победят.
Вечерта бяхме на круиз по Нил - на кораб на 3 етажа. Имаше програма, която не беше особено интересна - човек, който се въртеше по подобие на дервишите, някакви двама, които танцуваха и кючекчийка (сочна). Това,което ми хареса най-вече в круиза беше гледката от най-горната палуба на кораба - за съжаление беше твърде студено и духаше и не можеше да се стои дълго.
Ден 4 Вторник - 12 - Музея в Кайро
Посетихме музея в Кайро и имахме там около 3 часа, което е крайно недостатъчно за разглеждане дори и на по-важните само експонати. Този ден беше трансфера ни до Луксор, който се извърши на няколко части - по начало трябваше да пътуваме с влак, но поради липса на места, се наложи да се придвижим с полети на групи. Аз бях в първата, а С. в последната група. Тези, които останаха в Кайро можаха да разгледат джамиите в старата му част. След като пристигнахме и се настанихме излязох на разходка с други хора от екскурзията, изкарахме много приятна вечер. Заведението, в което седнахме имаше невероятна гледка към храма на Луксор. Хората пушиха шиша, аз пих чай с мента - живота беше хубав тази вечер. Още повече, че се оказа, че в Луксор имаме и вечеря.
Ден 5 Сряда - 13 - Долината на царете и Храма на Хатшепсут
Този ден посетихме долината на царете. Преди това спряхме на колосите на Мемнон. В долината на царете билета даваше право на посещение на три гробници - две от тях бяха на Рамзес 1 и на Тутмос 3, третата я забравих на кой беше. След това почти цялата група се запъти да преминава по едно било за около 45 минути за да мине от другата страна до храма на Хатшепсут. Няколко пораженци в това число и моя милост предпочетохме да пием по нещичко и да се придвижим с рейса до там. Храма на Хатшепсут беше също много красив - имаше чудесна светлина този ден, както и почти всички други и станаха хубави снимки. Вечерта бяхме на шоуто "Звук и светлина" в храма на Карнак.
Ден 6 Четвъртък - 14 - Абидус и Дандера
Ходихме до Абидус и Дандера с така наречения регулярен конвой. За да е безопасно за туристите, и за да става придвижването бързо, и също така да ти вземат някоя пара, пътуването до по-далечни места е в така наречения конвой - голяма група рейсове и коли придружени от въоръжени войници се придвижват заедно. На следващия ден имаше възможност за по-далечна екскурзия, но решихме да останем в Луксор и да разгледаме Карнак.
Ден 7 Петък - 15 - Храма в Карнак
Общо взето целия ден прекарахме там. В един момент следобяд даже храма се поизпразни и останахме почти сами сред огромните колони. Имаше и групи деца, които явно ги водеха от училище. Даже едни момчета, около 9 клас по-едно време ни налазиха сериозно да ни снимат - бай Гергана на портрет - кой знай сега къде ме развяват. Посетихме и музея в Луксор - той беше доста нов и добре уреден.
Ден 8 Събота - 16 - Храма в Луксор
Този ден имахме време само сутринта - и затова разгледахме храма в Луксор. Един и половина тръгнахме към Хургада пак с конвой. Пътувахме 4 часа само с едно спиране за тоалетна. След това забързо спряхме да ядем в Макдоналдс и KFC и отидохме направо на летището. Полета ни беше девет и половина и три часа по-късно си пристигнахме успешно на студеното.
